Антисемитизъм, който “антикомунистите” не посмяха да отрекат и порицаят

 e-vestnik.bg

Антисемитски надписи на паметника на Альоша. Снимка: podtepeto

Вчера паметникът “Альоша” в Пловдив осъмна с надписи - основно антисемитски, но и антикомунистически, а и поне един насочен пряко към някоя си “Захарова”.

Днес “Альоша” е вече почистен, само пясъкът по камъните показва, че там са действали служителите на ОП “Чистота”, съобщава сайтът “Под Тепето”.

Но ако плочите могат да бъдат почистени с пясък, какво ли средство ще използват нашите “антикомунисти” (кавичките са нарочно сложени), за да почистят гнусната си… извинете - гузната си съвест, защото не поискаха да порицаят антисемитската проява, само защото тя е… на съветски паметник?

От “Под Тепето” разбираме*, че подобни надписи имало из цялата централна част на Пловдив и според пловдивската полиция ставало дума за един извършител. Това, разбира се, за измислените “десни” у нас е подробност - нали важното е, че е надписите са върху “Альоша” в Пловдив и върху паметника на съветската армия в София… Щом се пише там срещу “комунистите”, значи авторът е герой - някой местен Бенкси, едва ли не.

В Интернет се появиха какви ли не сложни конспиративни теории. Надписите били провокация, твърдят хора като* “антикомуниста” Евгений михайлов, като Маргарит Мицев, Бинка Пеева и др. Не просто провокация, а “руска манипулация” (според Виктор Гечев). Boris Tanusheff пък обяснява, че понеже надписите били не върху паметник, а върху “пропагандна скулптура, следователно ничия памет не е осквернена”.

Евгений Михайлов дори прави втори коментар, за да не остане съмнение, че отказът му да порицае антисемитските надписи е случаен: “Косьо, това с надписите по църкви и училища БКП/ДС го правеше и през 1990/1991. Нали помниш провокациите им? Сега си играят със същото!!!”

Комай само Константин Мишев, на чиято стена са публикувани горните мнения, е този, който казва ясно, че “ако е руска провокация…, то е още по-важно да се пресече, а не да се мълчи”.

Но нашите “антикомунисти” мълчат. Мълчат, както казваше поетът, като комунисти на разпит.

Когато има много конспиративни теории, обикновено най-простата версия е най-вероятна: антисемитите са се усетили, че ако слагат антисемитските надписи по съветските паметници, антисемитизмът им ще бъде прикрит и разговорът ще се отнесе в друга посока - Русия, нацизъм, комунизъм…

А в същото време антисемитизмът ще продължи да се развива, защото “демократите” ще обвинят всеки, който се изкаже срещу езика на омразата за… комунист!?!

Това не е нещо ново - само преди месец бяхме свидетели на нещо подобно. Тогава критикът Димитър Камбуров написа рецензия за филма “Анжел Вагенщайн - изкуството е оръжие”, в която редица хора и организации видяха ясно изразен антисемитизъм. Понеже антисемитизмът бе прикрит под формата на филмова рецензия за филм, чийто главен герой е антифашистки боец, че и комунист, “антикомунистите” първосигнално тръгнаха да защитават автора на рецензията, без да обръщат внимание на съдържащия се в нея антисемитизъм.

От всичко това можем да си направим един главен и един второстепенен извод:

Главният извод е:

“Антикомунизмът” служи като прикритие на антисемитизма.

А второстепенният е, че нашите “антикомунисти” са менте-демократи, защото няма истински демократ, който да не е против проявите на антисемитизъм - без значение дали са в статия или върху съветски паметник.

От страницата на автора

* Мненията са цитати от стената на Константин Мишев





Етикет: българите, менте



Ключови думи : пловдив, надписи, паметник, надписите, антисемитизъм, антисемитизмът, нашите “антикомунисти”, “альоша”

Виж оригиналната статия в e-vestnik.bg