"Атака" е най-антизападната партия в Европа, показа експертен доклад

 dnevnik.bg

© Str, Reuters



"Атака" е най-антизападната партия в Европа, а в топ 30 присъстват 5 политически сили от България – повече от всяка друга държава.


Това показва проучване на Европейския съвет за външна политика (ECFR), посветено на това доколко съвпадат идеологиите на европейски партии и на Кремъл.


Изследването е включило всички 252 партии, представени в националните парламенти на държавите от Европейския съюз, като е събрало достатъчно данни да класира 181 политически сили в 22 страни. Те са подредени спрямо опозицията им срещу западния либерален модел. В първите тридесет влизат, освен "Атака", и Българската социалистическа партия (БСП), "Алтернатива за българско възраждане" (АБВ), "Патриотичен фронт" и Движение "Презареди България".




Движението за права и свободи (ДПС) е сред умерено антизападните партии, а ГЕРБ – сред умерено прозападните. ДСБ и Реформаторският блок са откровено прозападни.


Твърдо антизападни


Тези партии (първите 30) отхвърлят всички или почти всички елементи на западния политически ред. Те подкрепят по-близките връзки на държавно ниво с Русия, против санкциите са или имат контакти с режима в Кремъл. Искат да прекратят фокусирания върху ЕС и НАТО подход към сигурността. С малки изключения обаче, те едва ли ще дойдат на власт.


Умерено антизападни


Сред тях е Движението за права и свободи (ДПС). Повечето партии от тази категория предпочитат близки връзки с Русия и вдигане на санкциите, както и са свързани с управлението в Москва. Изключения са някои сили от Финландия, Италия, Полша и Естония.


За разлика от Унгария


Балансът на партиите в политическите системи определя цялостната ориентация на страната и по този показател България се нарежда сред държавите, които клонят към антизападни позиции, заедно с Австрия, Гърция, Унгария и Словения.


България и Гърция пострадаха тежко от икономическата криза след 2008 г. и бяха ключови транзитни държави по време на бежанската криза, отбелязва авторът на изследването. Влиянието на бежанския проблем е очевидно в България.


Подкрепата за управлението на Башар Асад в Сирия разделя страната от останалата част от Европа, наблюдават се и желание за по-добри отношения с Русия, опозиция на санкциите и скептицизъм към трансатлантическите отношения. Но подкрепата за ЕС е сравнително висока и, "за разлика от Унгария, премиерът Бойко Борисов се е опитвал да сдържи руското влияние, често влизайки в конфликт с български бизнес елити".


Отказът на България да даде на Кремъл достъп до въздушното си пространство за операции в Сирия през 2015 г., демонстрира, че за София солидарността към НАТО е най-важна. Но проруският лагер в страната критикува остро подобни усилия и те могат да струват много на полето на вътрешната политика, пише в изследването.


"Русия не носи пълната отговорност за скорошния идеологически бунт в Европа, но може тепърва да спечели най-много от него", коментира авторът на доклада Гюстав Гресел.


Методологията


91 изследователи и водещи журналисти (трима от България) от всички европейски държави са оценили възгледите на партиите по 12 параграфа – подкрепа за ЕС; за либерализма и секуларизма като европейски ценности; за политиките на сигурността с фокус към НАТО и ЕС; подкрепата за трансатлантическите отношения; свободната търговия и глобализацията; отношенията с Русия; мнението им за санкциите срещу Кремъл; подкрепата на държавата за Украйна; бежанците и миграцията; войната в Сирия; свързаност на партията с Русия. Сумата от отговорите им е послужила за индексирането на политическите сили по скалата.


Ключови думи : българия, русия, партия, страната, европа, унгария, подкрепата, политически, атака, партии, сили, сирия, нато, отношения, кремъл, европейски, санкциите, изследването, умерено, антизападни

Виж оригиналната статия в dnevnik.bg