Боби Макферин разказва за момента, който го променя като артист

 JazzFM BG
Боби Макферин разказва за момента, който го променя като артист

Наскоро в интервю за поредицата Jazz Stories („Джаз истории“ ) по радиото на Jazz at Lincoln Center Боби Макферин сподели любопитни истории, които са променили разбирането му за музика. Не е изненада, че едно от големите му вдъхновения е Майлс Дейвис. Боби Макферин предизвика истинска сензация в музиката на XX век със своите виртуозни умения и уникален стил, включващ перкусионна вокална импровизация и акапелни изпълнения. Но как се постига всичко това, как откриваш и навлизаш в нови светове, непознати първоначално за теб? Големият вокалист си спомня за промяната, настъпила у него на молекулярно ниво.

Отивам да слушам Майлс Дейвис в клуб, наречен Shelly’s Manne-Hole в Холивуд, през февруари 1971 г. Стоя на опашката и не мога да вляза. Клубът е пълен. Няма свободно място. На опашката съм и чакам ли чакам, надявайки се да вляза като по чудо и се случва така, че докато стоя там, тази жена излиза от клуба, тръгва направо към мен и ми казва: „Имам два билета, които няма да използвам.“ или нещо от този род. Не съм срещал тази жена никога преди това, нямам представя коя е. Тя ми дава двата билета. Влизаме с приятелката ми, а нашите места са точно до сцената, точно зад пианото на Кийт Джарет, където можем да наблюдаваме всеки един от групата: Майкъл Хендерсън на бас, Гари Барц на сопран саксофон, Джак Деджонет на барабаните, Аирто Морейра на перкусиите. Тази вечер излязох от клуба, променен на молекулярно ниво.

Никога през живота си не съм слушал такава музика. Знаех какво е импровизация, но не съм я разбирал… до този момент. Мисля, че това беше моментът, когато изцяло се посветих на импровизацията, защото Майлс импровизираше по толкова уникален, дълбок начин, че летях седмици след това. Не знаех какво точно да правя, имам предвид, че целият ми музикален живот от този момент нататък и разбирането ми за музика бяха променени.

Някога в живота си преживявали ли сте моменти като този, когато нещо ви променя завинаги и знаете, че никога няма да гледате на себе си като музикант по същия начин? Когато всичко е променено? Между другото това беше просто един от тези житейски моменти, който ме промени завинаги. Мислех си, че е толкова любопитно, като някакво чудо, че тази жена дойде директно при мен, за да ми даде двата билета, когато вече не се надявах, че ще вляза. Аз просто стоях на опашката, надявайки се, че ще вляза, но клубът беше препълнен, нямаше място. И в един момент имах тези два билета и тези две места точно до сцената. Беше перфектното място! Нямаше по-добро място от това. Когато излязох от клуба, си мислех: „Какво беше това? Какво беше това?“

Мисля, че взаимодействието между музикантите е едно от нещата, което ме очароваше; фактът, че изпълняваха тези 20-30 минутни импровизации без каквото и да е прекъсване. Майлс започваше някоя пиеса, изсвирвайки много прост риф. Той стоеше на сцената за около 5 минути и след това си тръгваше от нея, а групата продължаваше да свири. Никога не съм виждал подобна групова импровизация, в която цари такова разбирателство: „Сега е мой ред да свиря.“, „Тук има място за солото ми.“ Сякаш слушаха какво им казва музиката, след което се превръщаха в канали за това, от което се нуждаеше самият момент.

Имах късмета да седя точно до Кийт Джарет, което беше страхотно, с директен поглед върху неговия танц зад пианото. Той свиреше на Fender Rhodes и Vox орган. Изпълняваше тези музикални линии бързо и сръчно, и с такова въображение, спомням си, че огледах публиката в клуба и всички погледи бяха насочени към него, когато свиреше. Майлс носеше черни кожени панталони, черна риза и свиреше на черен тромпет, звукът на който минаваше през wah-wah ефект педал и издаваше пронизителни звуци, докато в този момент Джак Деджонет свиреше на барабаните.

Беше разбиващо, защото бях 21-годишен студент по композиция в колежа и бях свикнал да записвам всичко, дори някои от солата, които исках да бъдат изпълнени от музикантите – за контрол върху музиката. А сега пред мен бяха тези музиканти, които се оставяха да бъдат контролирани от музиката, аз наистина виждах това за първи път. И то промени живота ми.


Ключови думи : място, клуба, живота, никога, музиката, сцената, този момент, билета, опашката, вляза, майлс, свиреше, боби макферин, тази жена, импровизация

Виж оригиналната статия в JazzFM BG