Бокова защитава само корумпираното си семейство и приятели

 dnevnik.bg
Бокова защитава само корумпираното си семейство и приятели

© Associated Press

Хадиджа Исмаилова при освобождаването ѝ от затвора през май 2016г. след силен международен натиск.



"Досега тя [Ирина Бокова] мълчи, когато става дума за хората, и надига глас, само когато има полза за нея и корумпираните ѝ приятели и семейство."


Тези тежки думи отправи към генералния директор на ЮНЕСКО най-известният разследващ журналист и своеобразен символ на борбата за свобода на словото в Азербайджан. Хадиджа Исмаилова, която е носител на Световната награда на ЮНЕСКО за свобода на пресата "Гийермо Кано", се почувства лично засегната от открито писмо на Бокова до лондонския в."Гардиън".


То бе повод разкритията за това, че съпругът ѝ Калин Митрев - представител за пореден път на България, Полша и Албания в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон, се оказа част от лобистка кампания на властите в Баку, финансирана от фонд от милиарди долари. Международно журналистическо разследване твърди, че парите вероятно са изнесени незаконно от страната в офшорни сметки и основно през три шотландски компании са отивали за спечелване благоразположението на европейски журналисти, депутати и политици към често обвиняваният в авторитаризъм режим на президента Илхам Алиев.




Именно конфликтите на интереси и случаите на корупция около семейство Алиеви, но също така и на високопоставени азербайджански политици и бизнесмени, разследва Исмаилова, за което многократно е преследвана, осъждана и вкарана в затвора.


В момента тя работи за Радио "Свободна Европа" и консорциума Проект за репортажи за организираната престъпност и корупцията (OCCRP), стоящ зад такива разкрития като "Досиетата от Панама" и "Азербайджанската пералня". (Писмото "Когато генералният директор на ЮНЕСКО наруши мълчанието си" е публикувано на сайта на консорциума и ден по-късно - на българския му партньор "Биволъ".)


Дългогодишната работа и куражът на Исмаилова са отличени с редица международни награди, включително "Анна Политковская" (2015) и Right Livelihood Award (2017), често наричана "алтернативна Нобелова награда"


"Дневник" публикува откритото писмо от 11 октомври:


"Когато излязох от затвора през май 2016г., с мен се свързаха разтревожени граждани, които ме помолиха да се заема с важен въпрос - унищожаването на исторически сгради в стария град на Баку. Не съм нито историк, нито експерт по въпросите на културата - аз съм разследващ журналист, пишещ за корупция. Но в страната ми Азербайджан има значение, когато журналист, разследващ корупция, бъде помолен за говори за историческите забележителности.


Преди години публикувах разследване за "Паша холдинг", посочвайки го като компания, притежавана от дъщерята на президента Илхам Алиев. После моите колеги от Радио "Свободна Европа" публикуваха видео разказ за това как фирмата разрушава част от древните градски стени на Баку, за да се разчисти място за строителство на хотел Four Seasons. Проектът унищожи не само части от старата стена, но и над дузина сгради с архитектурна стойност. Когато строителите откриха древен тунел, те просто го натъпкаха с бетон, вместо да извикат археолозите да направят разкопки и да документират мястото като част от историята на града.


Гаврата с историческото наследство на Баку не спира тук. Множество исторически сгради паднаха жертва на плановете на управлението на Алиев. На тяхно място се издигат нови търговски сгради с често прикрити реални собственици, тъй като законите на Азербайджан ограничават достъпа до информация за това кой притежава компаниите. Възможно е президентското семейство да участва в някои или може би във всеки един от тези проекти.


Но не това е единствената причина да отправя това послание.


Дни преди да бъда освободена от затвора получих наградата на ЮНЕСКО "Гиермо Кано", отличаваща изправилите се в защита свободата на изразяване пред лицето на опасността. Това беше накарало въпросните граждани от Баку до си мислят, че имам морална власт да повдигна въпроса пред ръководството на ЮНЕСКО.


Направих го на конференция с участието на генералния директор Ирина Бокова. Не присъствах лично, защото ми е забранено да напускам Азербайджан. Но се включих по видео връзка и говорих за безразсъдната разруха, изтъкнах отново ролята на първото семейство в държавата, които са добри приятели на госпожа Бокова и говорих за един още по-широк проблем: липсата на институции, независими медии и гражданско общество, които биха могли да помогнат на азербайджанците да спасят собствената си история и култура.


Първото семейство също носи отговорност за случващото се. От 2013г. насама президентът заглуши медиите и независимото гражданско общество. Собствената ми медия Радио Свободна Европа", водеща битка срещу унищожаването на исторически места в Баку, беше закрита. Други организации, осмелили се да говорят за проблема и ролята на фамилията, бяха съсипани с арести на служителите им, тормоз, блокиране на банкови сметки и драстични ограничения върху финансирането.


В отговор на моето изявление госпожа Бокова изрази надежда, че въпросът ще бъде сериозно обсъден на следващата среща на всички страни членки на ЮНЕСКО в Еквадор. Конференцията не се занима с въпроса, разрушаването продължи.


Няма доказателства, че Бокова изобщо е повдигала въпроса пред правителството на Азербайджан. ЮНЕСКО мълчаливо бездейства, докато масово се унищожава историческия център на Баку.


Не че съм изненадана. През септември 2014г. госпожа Бокова получи писмо от няколко граждански организации във връзка с продължаващото репресиране на независими медии в Азербайджан. Текстът съдържаше много подробности, посочваше деветима журналисти и двама блогъри, вкарани в затвора със смехотворни обвинения.


И отново реакцията ѝ бе пълно мълчание.


Четирима от тях все още са в затвора и правителството продължава да закрива медии и да арестува журналисти под измислен претекст. Отново 11 души - 9 журналисти и блогъри и двама писатели - са зад решетките. Те очакват генералният директор на ЮНЕСКО - която, в крайна сметка, би трябвало да е загрижена за културата и образованието - да прекрати мълчанието си и да проговори за продължаващото потъпкване свободата на изразяване в Азербайджан.


Но госпожа Бокова никога не е говорила публично за това писмо - нито тогава, нито, когато възхваляваше президента Алиев при откриването на Форума в Баку през май, нито по какъвто и да е повод и случай.


Този месец госпожа Бокова ме изненада, че изведнъж проговори в писмо до в."Гардиън". Тя е отговаряше - доста прямо - на репортажите в медиите в няколко държави, дело на колегите ми в OCCRP, за корупционни плащания, изпратени от правителството на Азербайджан до политици в ЕС през "Азербайджанската перачница", включително големи суми, минали през нейния съпруг.


Изненадана бях от бързата ѝ реакция, но и шокирана от факта, че използва моя случай, за да доказва колко е отдадена на свободата на словото В писмото си тя твърди, че е изиграла роля за освобождаването му и че има заслуги за присъждането на наградата "Гийермо Кано".


Проучих процедурата за определяне носителя на тази награда и - освен ако процесът не е корумпиран - съм абсолютно сигурна, че Бокова не е играла никаква роля в номинирането или избирането ми за лауреат. Съгласно правилата, получателят се подбира от независимо жури, а генералният директор на ЮНЕСКО само потвърждава този избор. След като журито ме избра, би било изключително трудно за госпожа Бокова да отхвърли номинацията, особено като се има предвид добре известното ѝ лично приятелство с първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева, чийто съпруг ме държа в затвора заради това, че разкривах фамилния им бизнес.


Госпожа Бокова се обади, когато поздравяваше президенна Алиев "по повод убедителната победа на последните президентски избори" през 2013г. - избори, които според повечето международни наблюдатели не са отговаряли на стандартите за честност. С нея съгласие за честността на изборите изразиха двама членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за които се оказа, че са получавали пари от "Азербайджанската пералня".


Госпожа Бокова твърдеше през 2016г., че "развитието на образователната система в Азербайджан е висш приоритет в дневния ред на президента Алиев", независимо, че страната напусна системата от тестове на ОИСР за оценка на учениците или че от образователните ѝ институции се изисква да играят роля в системите с манипулирани избори, благодарение на които Алиев се крепи на власт. Делът от държавния бюджет, отиващ за образование, намаля от 12% през 2009г. на 9.4% през 2016г.


След като в писмото си до "Гардиън" госпожа Бокова обещава, че "ще продължа да защитавам свободата на пресата", бих била щастлива да припомня на генералния директор за политическите затворници в занданите, държани от режима на Алиев, единствено защото са го критикували.


Би било чудестно, ако госпожа Бокова напомни на приятелите си в азербайджанското правителство за обещанието да закрият затвора Гобустан - както обещаха през 2007г., когато районът бе включен в списъка на ЮНЕСКО с обекти на световното културно наследство. Затворниците от Гобустан, сред които има и политзатворници, ще получат шанс да излежат присъдите си при по-хуманни условия от този кошмар.


Ако госпожа Бокова иска да ми помогне, тя трябва да започне като се заеме с тези въпроси.


Засега тя мълчи, когато става дума за хората, и надига глас, само когато има полза за нея и корумпираните ѝ приятели и семейство."


Ключови думи : писмо, страната, част, правителството, сгради, въпроса, юнеско, свободата, избори, политици, през май, президента, награда, роля, исторически, азербайджанската, гардиън, приятели, писмото, медии, баку, затвора, повод, лично, азербайджан, радио свободна европа, корупция, семейство, журналисти, алиев, 2016г, кано, генералният директор, радио свободна, разследващ, госпожа бокова, генералния директор, исмаилова

Виж оригиналната статия в dnevnik.bg