Експедиция Речен път: как Вилиан Стефанов прекоси България от юг на север

 
Експедиция Речен път: как Вилиан Стефанов прекоси България от юг на север

През лятото на 2016 г. Вилиан Стефанов се впуска в приключение, което поставя на изпитание физическите и психическите му сили – прекосява цяла Българиа от юг на север с каяк и пеша (където няма водни пътища). Пътешествието продължава 25 дни и е изпълнено с неочаквани трудности, бури, интересни срещи и много предизвикателства, отправени към самия себе си. Звучи ти като нещо, което искаш да проследиш ден по ден? Вилиан описва подробно цялата експедиция в книгата си „Експедиция Речен път. Да прекосиш България от юг на север за 25 дни“.

"Не може просто току-така да се тръгне на път. Човек трябва да търси нещо, да се чувства изгубен, да иска да страда, да преживее и да изпита всеки един миг от живота си, защото едва тогава той е способен да чувства и да възприема това, което светът се опитва да му прошепне. И едва тогава той става Човек в истинския смисъл на думата, не заради изминатото разстояние, а защото е съумял да възприеме и да запази като ценен товар в ума си това, което е научил, чул, прочел и преживял."

Вилиан Стефанов

*

Прочетете и откъс от книгата, която ще ви пренесе в ден трети от приключението – плаването по язовир Въча в Родопите.

*

Отправям се към ивица от черен наносен пясък до десния бряг и хвърлям изпълнен с надежда поглед в далечния й край. Надявам се най-вече, че ще успея да прекося язовир Въча, който, със своите почти 15 км дължина, е най-големият в България след идването на демокрацията.

Обзема ме трескава възбуда, искам колкото се може по-бързо да тръгна и да покоря това препятствие, за да докажа, че човешкият дух и решителност не се спират пред нищо. Затова започвам да разопаковам надуваемия каяк и се заемам да го подготвя. Самата операция не е трудна, но се изисква определена физическа сила, която човек трябва да приложи, за да надуе плавателния съд. Разгъвам дъното му на пясъка и търся вентилите, откъдето трябва да вкарам въздух с ръчната помпа. Ето ги. Три са на брой – по един от всяка страна и един на дъното. Поставям помпата и с плавни, ритмични движения започвам да надувам. Това ми отнема едва 7 минути, ала накрая се чувствам страшно изтощен и посядам на пясъка, за да се отморя.

След кратка почивка поставям седалките в достатъчно добро положение, че да се чувствам удобно, докато греба, сглобявам греблото и правя последна проверка на багажа си. Край брега са насядали няколко рибари, които ме наблюдават с интерес, докато се подготвям за отплаването, все едно през живота си не са виждали такова чудо.

Отделям още няколко минути за финалните приготовления и пускам каяка по вода. В началото се усещам леко затруднен при управлението му, ала свиквам доста бързо с течението и насрещния вятър и хващам ритъм, при който се изтласквам бързо напред. След всяка изминала минута способността ми за управление на каяка бързо се повишава и ето че се чувствам вече в собствени води.

Любопитен съм какво ли ще ми предложи този воден път, по който малцина преминават и ме обзема трескаво вълнение. Бреговете на язовира са оформени терасовидно от спада на водата, а над пясъчно-каменистата ивица започва гората, която е дива и непроходима. Високо над левия бряг преминава новият път от Девин до Кричим, но за да се изкачи човек до него, трябва да доплува до брега и да драпа нагоре с неистови усилия около двеста метра, като пак не е сигурно дали това му усилие би се увенчало с успех. Изминавам няколко километра в абсолютно благоговение пред красотата на това място. Просто нямам нужда от нищо друго. Тишина, спокойствие, полъха на вятъра и плискането на вълните. Това е, което ме зарежда в момента, подхранва духа и ми дава невидими криле за да продължа напред.

Свечерява се и започвам да се оглеждам за място, на което да лагерувам. Едва сега осъзнавам, колко трудно ще открия такова, понеже бреговете на язовира са доста стръмни и ронливи, което страшно много ме затруднява, ако трябва да изляза на сушата. Малко преди залез слънце късметът все пак ми се усмихва и на десния бряг откривам малко заливче, над което има достатъчно песъчливо място за бивак. Успявам да изляза от каяка без да се катурна във водата и започвам да го дърпам, колкото се може по-далече от водата. Мога разбира се, да го завържа за някой камък и да го оставя във водата, ала имам план за пренощуване, който предвижда да използвам каяка като удобно легло. Издърпвам го на 6 метра над водата и се опитвам да го застопоря максимално добре, така че да не се катурне докато се обръщам в него през нощта.

Два дълги изсъхнали клона ми служат за опора. Поставям ги от двете му страни, така че да образуват връзка в средата, на която да поставя мрежата против комари. Крайният резултат е повече от добър, изглежда, че ще прекарам добре нощта и се нахвърлям върху хранителните си запаси. Да гребеш във вода си е доста изморително начинание и коства много енергия, така че ако искам да продължа експедицията си в същия дух, ще трябва да поглъщам голямо количество храна и течности. Гони ме вълчи глад. През следващия половин час опустошавам запасите си, остават ми едва няколко филии хляб и пакет кускус, с които да залъжа глада си утре сутрин, а след това се надявам да пристигна в населено място, откъдето да мога да си купя още провизии.

Днешният ден бе повече от интересен. Мислено си представям откъде съм тръгнал сутринта и къде се намирам сега, през планини, пътища, бури и по вода, чак до тук. Разстоянието не изглежда голямо, но емоцията и зарядът, които носи едно такова пътуване, не могат да се сравнят с нищо друго. Поглеждам нагоре към небето, на което вече се виждат първите звездици. След час броят им се умножава по милион, след два вече се лутам сред тях, търсейки тази, която ми бе отредена, защото искрено вярвам, че всяка блестяща звезда се появява с раждането на нов живот. Взирам се дълго. Мълчаливо. Търпеливо. Отнякъде се чува песента на щурците, която ми припомня за детството ми и ме връща толкова назад във времето. Високо над мен, през куп от блестящи звезди, все пак някой ме наблюдаваше и бдеше, ей тъй, по братски.

*

Книгата на Вилиан Стефанов „Експедиция Речен път. Да прекосиш България от юг на север за 25 дни“ е налична тук.


Ключови думи : българия, място, водата, човек, бързо, книгата, такова, чувствам, бряг, каяка, север, започвам, поставям, вилиан стефанов, речен път, експедиция речен

Виж оригиналната статия в