Непразнично за “празника”

 e-vestnik.bg

Димо Райков

В късния следобед на този ден бях в писателското кафене на “Ангел Кънчев” 5.

Беше стряскащо празно наоколо, а тук обикновено не можеше човек да намери свободен стол.

Нещо витаеше във въздуха, на три пъти излизах и питах трима мастити тогава писатели, които бяха много близки до властта, вярно ли е, че нещо май става в държавата. И тримата ми отговаряха отрицателно, но по начин, който ми подсказваше, че тук има нещо. И в 18 часа вече знаехме от радиото - бай Тошо паднал…

Минути преди това ние влязохме в ресторанта, който бе в подземието на същата сграда. И там беше празно.

И изведнъж помещението започна да се пълни. И някои, всъщност само един сатирик, започнаха дори да танцуват от кеф. Но чак сега… Все още имаше нещо като вцепенение.

От следващата сутрин потече народният възторг!

Господи, какъв възторг, възторг, възторг…

Тогава един приятел ми каза - Димо, ще видиш каква цветуща България ще бъдем след пет години!

Едва не се нахвърлих срещу него - какви пет години, че още след два-три месеца ще видиш каква промяна ще бъде…

Каква наивност, да, наивност…

И ето - днешната ми кратка равносметка.

Колко изгорени надежди…

Как се намразихме…

В основата на сценария бе да се намразим. И ние се намразихме. Да се разделим на “сини” и “червени”. И ние като зомбирани се разделихме.Та до ден днешен.

На какви драми бях свидетел. Как брат намразва сестра си, съсед - съседа си…

Изтръгнаха ни сърцата.

Но днес сме забравили всичко.

Бях на всички митинги.

И на едните, и на другите, какво да се прави, професия на журналист и писател, тоест летописец, исках да запечатам всичко, да премине през сърцето ми,

Да, събирах преди всичко възторг, който днес се е превърнал в яд.

Просто ни излъгаха.

По-точно - оставихме сме се като мишлета да ни излъжат.

И най-страшното е, че аз лично знаех, че ще ни излъжат, усещах го. А и на един от първите митинги видях един бегло познат, знаех, че е нещо от влиятелните членове на БСП. Носеше червено знаме. Попитах го - какво всъщност става? Той се спря и ми каза - ще направим така, че след години пак ще искате да дойде сегашното. Сега ще отпуснем юздите, за да видите какво значи капитализъм.

Да, изстинах.

С всеки следващ митинг “виждах”, че хватката, макар и в началото разклатена, е мъртва. И сценарият действа безотказно.

Но…

Но пак се… оставих да ме излъжат…

И да си погубя живота в непрестанна надежда.

И ето - след цели 28 години изгубен живот за народа, но толкова богат и чуден за тъй наречения елит, един депутат високо заявява - 80 процента от народа са… дебили, корупцията е гръбнакът на живота ни и ако тя се премахне, България ще загине…

И още нещо каза този - че ГЕРБ били четвърти ешелон на БСП…Тоест, всичко у нас е производно на една партия…

Същите думи ми ги бе казал и оня партиен човек по време на първия митинг в онова време…

ИСТИНА ЛИ Е ТОВА?

От реакцията на народа - едните мълчат, а другите аплодират, става ясно, че е истина.

28 изгубени години!

Ей, хора, ей, българи, колко мислите, че ще живеете? Та този наш временен живот е един-единствен…

И след това не се сърдете, когато дойдете на Запад и щом кажете - аз съм българин, ония се извръщат - а, българин…От ония, бавноразвиващите се…

С реакцията си спрямо думите на този депутат тези дни вие всъщност сами потвърдихте и думите на западняците.

Но на тях, чуждите, а и на такива като мен, които вие наричате “изменници”, вие се сърдите. Защото не сме от вашата партия… Не сме “ваши” хора, на които всичко е позволено.

.А на своя човек, когото голяма част от вас са пратили в парламента да работи за вас с огромна заплата и екстри на живот, не се сърдите. Дори го аплодирате! И казвате - това е истината. И сами признавате, че сте … дебили…

Значи едни могат да казват истината, а други - не! Само вашите хора са оторизирани за нея, истината.

Да, това е истина. Аз лично я зная отдавна. Знаем я май и всички.

Истина, която сами си я направихме!

И тук вече никой не може да ни помогне. Никой!

Защото големият футболист Ибрахимович казва - ” Аз излязох от гетото, но то никога не ще излезе от мен”…

“Гетото”, “гетото”, дами и господа, “гетото”… Онова, да, онова там, в главата… В нашата си глава.

От страницата на автора





Етикет: българите



Ключови думи : народа, става, всъщност, онова, хора, човек, бях, истината, сами, истина, възторг

Виж оригиналната статия в e-vestnik.bg