Парламентът отхвърли с голямо мнозинство ветото върху антикорупционния закон

 mediapool.bg

Парламентът очаквано преодоля в петък ветото на президента Румен Радев, наложено върху антикорупционния закон и прие отново спорните текстове с голямо мнозинство. Проектозаконът окончателно бе приет със 146 гласа "за" срещу 76 "против", които дойдоха само от депутати от БСП. Президентът се закани да наложи вето върху закона преди първото му приемане от Народното събрание през декември м.г. Още на 2 януари той изпълни обещанието си с аргумента, че оспорва нормативния акт в цялост. Това е първият цялостен закон, върху който Радев упражни правото си на вето. Основният му аргумент беше, че има риск от политическо овладяване на антикорупционната комисия, която ще прилага закона. Причината е в това, че целият ѝ състав ще се назначава от депутатите, а след това членовете могат да се отстраняват с обикновено мнозинство. Освен това държавният глава посочваше, че законът допуска възможност за злоупотреби със СРС-та и нарушение на човешките права. Радев бе и срещу липсата на защита за авторите на корупционни сигнали и липсата на съдебен контрол върху действията на новата комисия. Още при подготвянето на новия антикорупционен закон на ГЕРБ президентът заяви, че законът няма да свърши работа, тъй като комисията "Антикорупция" няма да има разследващи функции, за каквито настояваше БСП. В проектозакона на левицата, който бе отхвърлен от мнозинството, се предвиждаше също председателят на антикорупционния орган да бъде назначаван от президента, а не от парламента, какъвто е окончателно приетият в петък вариант на управялващите. В него бе предвидена възможност бъдещата антикорупционна комисия да подслушва и проследява граждани, подобно на прокуратурата, МВР и ДАНС, въпреки че тя нама разследващи функции. Именно това правомощие предизвиква огромни притеснения сред правозащитните организации, тъй като според приетия закон органът няма да има нужда дори от данни за извършено престъпление, за да експлоатира СРС-та срещу някого. Концепцията на ГЕРБ предвижда най-общо обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще влязат Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за борбата с конфликта на интереси, както и дирекцията в ДАНС за борба с корупцията. Антикорупционният закон предвижда още отстраняване от публична позиция на служители, хванати в конфликт на интереси. При такива случаи те в продължение на една година няма да имат право да работят на публична позиция, да сключват трудови договори, договори за консултантски услуги и други. Подателите на сигнали за корупция обаче няма да се ползват от защита срещу последващо съдебно преследване. Това означава, че всеки, който е подал сигнал, ще може да стане обект на дело за непозволено увреждане или клевета. В крайна сметка антикорупционният закон може да се превърне в оръжие срещу разследващата журналистика.


Ключови думи : комисията, закон, комисия, мнозинство, радев, антикорупционния

Виж оригиналната статия в mediapool.bg