Подигравка – да подариш фалиралия в. „Стандарт” на журналистите… За какво служат вестниците?

 e-vestnik.bg

Тържественият безсмислен подарък на губещ вестник.

Адвокат Тодор Батков, който издава в. „Стандарт” от 13 години (в последните от които със съиздатели и помощ от съдружния), тържествено обяви, че дарява акциите си на журналистите от вестника. Жестът е направен по повод 25-годишнината на вестника, в кантората на адвоката, в присъствието на целия редакционен екип, както се твърди в информация на първа страница от вчера.

Какво означава това?

Според Батков, цитиран в уводния материал на вестника, „Свободата на словото е гарантирана, когато журналистите сами носят пълната отговорност за изданието, което правят”. Звучи трогателно, но поставя въпроса – значи досега, като не са носили пълната отговорност, свободата на словото в изданието им не е била гарантирана?

Разбира се, че не е била.

Който следи „Стандарт”, ще забележи, че той не прави изключение от много други медии – изключително сервилен към властта и специално към Бойко Борисов, та чак надминава неговите вестници-глашатаи, издавани от Делян Пеевски.

Типично обслужващо заглавие от първия мандат на Борисов - на посещение в Израел казал нещо, че може да се намали ДДС и вестникът веднага интерпретира новината…

Подарените акции, които ще си делят главната редакторка Славка Бозукова и десетината останали във вестника журналисти, са собственост върху …дългове. Защото дълговете на вестника към различни институции надхвърлят 30 млн. лева – такава сума са чували някои от напусналите вече журналисти. Подаръкът на тези акции автоматично предотвратява и възможността журналистите, които не са си получили заплатите за половин-една година назад, да съдят издателя. Все едно да съдят себе си. Защото във в. „Стандарт” като в никой друг вестник, журналистите не получават заплати, а само аванси по стотина лева и след месеци им изплащат по нещо. Това е така от последните две години, преди това пак е имало закъснения и неизплатени хонорари на външни автори, но сега е истинска катастрофа. Журналисти от две години насам един по един напускаха вестника. Имат да взимат заплати за по 7-8 месеца – колкото са издържали без да ги получат, преди да напуснат.

Вестникът се прави на магия, с усилията на шепа хора, останали самоотвержено там, с надежда че един ден ще им изплатят заплатите. Отдели, в които преди години са работили по 6-7 души, сега са по 1-2. В карето на вестника още са изписани имена на хора, някои от които са напуснали преди 1 или 2 години. И въпреки това вестникът изглежда прилично. Като изключим натрапчивата сервилност, с която обслужва властта.

Въпреки тази стриктна политика, вестникът очевидно не получава необходимите средства, както други обслужващи вестници като „Труд” и „24 часа”. В издръжката на всеки от тях с малко или повече участва Пеевски, макар че официално не се водят негови издания. Това е публична тайна в професионалните среди. Както е пределно ясно, че такава е волята на Бойко Борисов. Той раздава вестници на спонсори, така както раздаваше футболни отбори. Борисов накара някои от т. нар. олигарси да поемат издръжката на някои футболни клубове, по същия начин накара Пеевски и др. да издържат губещите вестници, за да го обслужват.

Типично обслужващо заглавие от третия мандат на Борисов, няма промяна в смисъла на вестника - да обслужва.

В миналото всекидневниците са печелели от продажби на тираж и от реклама. Сега рекламата в тях се стопи. Разпределяните рекламни карета със съобщения от общини, министерства и агенции, каквито са задължени да публикуват за търгове, отчети и др., са някакъв приход за вестниците. Но той се разпределя по-скоро като спонсорство от властта на когото трябва. Обявите отпреди години за продажби на коли, имоти, за търсене на работа отдавна са отишли в интернет сайтове. Много други рекламни карета на фирми вече са в интернет – всяка фирма си има сайт и която иска си плаща на Гугъл за реклама.

А продажбите на вестниците са спаднали драматично, специално в България, загубил се е смисълът да рекламират в тях. Тиражите на всекидневниците са намалели от няколко пъти до около 10 пъти за последните 15-ина години. Такъв спад има и по света, и там закриват вестници, някои остават само като интернет издания. Но като у нас спад в европейски страни няма. В Германия, примерно,  спадът на тиражите на вестниците е средно 30-40% за това време. Там дори съботно-неделните дебели издания на някои всекидневници са закрепили и дори увеличили тираж, макар всекидневните през седмицата да са намалели. У нас с тираж, както преди 10-ина години се продава само в. „Телеграф” на Пеевски, поради много проста причина – струва наполовина на останалите вестници, нереално ниска цена.

Вестници като „Стандарт”, „Труд”, „24 часа” се печатат в 20-30 хил. тираж, от който се продават по около 60-70%. Значението на тези вестници от години се е загубило, те вече нямат никакво влияние. Служат само като безсмислени пиар листове в помощ на силните на деня политици. Разбира се, всеки според възможностите си клепа и очерня когото трябва – неудобните критици на властта. Така тези вестници са провеждали кампании, заедно с вестниците на Пеевски, срещу „Зеления октопод” (актуално – върви и в момента, след решението на кабинета за Пирин), срещу отделни т. нар. олигарси и всеки, който е на мушката на властта. Целта е да се разположат по будките и лафките за вестници гръмки заглавия, като някакви стенвестници и плакати – това е ефектът, който се търси.

Обслужването е толкова явно и яростно, че тези вестници отдавна са се дискредитирали, изгубили доверие. Техни журналисти, способни или не, няма как да пишат това, което могат. Техните позиции не могат да се чуят и по телевизиите, поради …липса въобще на такива позиции по най-важни критични теми. Дори сутрешните блокове на телевизиите все по-рядко ги цитират, като правят преглед на печата, а вече и рядко го правят, защото няма какво толкова да цитират. Това са българските скопени и обезсмислени всекидневници. В. „Новинар” тихомълком беше закрит, като по-малко популярен, а другите продължават да ги поддържат.

Издателите за някои вестници са подставени лица, а неофициалните спонсори са довели журналистиката до проституция. Но и в двата занаята има способни труженици, готови да извършат най-извратени неща. Заглавията и очернящите статии не ги пише Пеевски.




Етикет: журналисти, вестници, медии, корупция, политика



Ключови думи : последните, борисов, пеевски, властта, интернет, тираж, журналистите, вестникът, вестниците, издания, вестника, журналисти, стандарт”, тези вестници

Виж оригиналната статия в e-vestnik.bg