Режисьорът Тодор Анастасов: "Дамасцена" е филм за целия ни народ

 actualno.com
Режисьорът Тодор Анастасов:

Коя е българската мечта, каква е цената по пътя към успеха, трудно ли се снима филм с над 1500 души масовка и как две тави с баница могат да зарадват цял екип - за това и още много Actualno.com разговаря в откровено интервю с Тодор Анастасов, режисьор на кинолентата "Дамасцена".

​Как се реши на този филм?​

Лесно и веднага. Всъщност моя е идеята това да стане филм.

70 актьори и 1500 статисти - кое ​те​ затрудни в направляването на толкова мащабен екип?

Да ти кажа, нищо не ме затрудни.​ Екипът ни беше много добър. Аз по принцип бях заявил още преди снимки, че няма да търпя лошо отношение пред камерата. Така се случи, че се наложи да се разделя с двама души.

Как събра е екипа?

Събрахме го заедно с Мария Лалева (сценарист и продуцент на "Дамасцена" - бел. ред.). Стана добър тандем. По принцип цялата постановка, която искахме да направим, е да сложим една нова стъпка в българското кино.

"Дамасцена" новото начало ли е?

Реклама

Аз не искам да бъда високопарен. Това е нова стъпка по отношение хем на онова кино, което на времето се снимаше - специалисти, отношение, атмосфера. В същото време ние за първи път при нас българското кино има заплащане на актьори за предподготовка. Никога досега това не се е случвало. Когато викаме колегата за костюми и костюмни проби, му плащаме деня. За пръв път свикваме кастинг от цялата страна и заплащаме на хората командировъчните. Ако не могат да се върнат, плащали сме и хотел, затова, че е дошъл само на кастинг. Така трябва да бъде!

Работата ни с главните актьори започна един месец и половина преди снимките. Имаше какво да си кажем, какво да одобряваме, върху какво да мислим. Защо казвам, че екипът е добър? Ами един от доайените на българското кино Нина Кирова - капацитетът в нея е много силен. Аз разчитам на него. Така беше с много други хора. В същото време държах снимачният екип да бъде млад, за да има енергията. Любо Чаталов например първи го забеляза това, като дойде първия ден на снимки. Каза, че имало атмосфера като едно време в киното.

Понеже познавам много хора, знаех къде да ги потърся и да им се обадя. Събрахме наистина много силен екип, който си вършеше работата и наистина нямахме никакви проблеми. Това че имахме толкова много хора, въобще не ми е попречило, напротив - беше много вдъхновяващо всичко.

​З​аедно с Мария Лалева, сценарист и продуцент на продукцията, прочетох, че Ви обявяват за "Патриотите на Балканите". Така ли се чувства​ш​ след като "Дамасцена" вече е на екран?

Аз не знам дали Мария се чувства така.​ Тя има едни други планини високи в себе си. Аз наистина се чувствам такъв, имам предвид Тео Ангелопулос и Костурица са такива. Аз съм по средата. Ние сме хубава цивилизация. Ние сме стара цивилизация, имаме много традиции, които са си останали и това трябва да се помни винаги. От тук е излязла азбуката, най-старото писмо е намерено на Балканите - нещо има значи от това в нас. И когато говорим за българската мечта, в нея винаги се съдържа нещо, което трябва да напаравиш за духа.

"Дамасцена" ще вдигне ли българският дух?

Аз не вярвам, първо, всички да го гледат филма. Има, разбира се, много хора, които са го гледали и много приятно ми стана, че трима-четирима ми се обадиха и все млади хора и една млада жена ми писа следното: "Вие ме върнахте от Терминал 2!" За мен това беше много сериозно нещо. Затова и аз ще го заявя: Гледайте го, хора, тоя филм! Ние сме го направили с много любов към целия народ, към нас самите, към природата ни, към всичко, което тук съществува, и то продължава да съществува въпреки. Винаги ще има хора като нашия Течо (главния герой във филма, чиято роля изпълнява Веселин Плачков - бел. ред.) по нашите земи, който ще се бори и ще продължава да иска да е тука и у нас да успява.

Как отговаряш на появилите се критики, че филмът е един вид 'корпоративен пиар'?

Аз никак не отговарям на това, оставям зрителите да отговарят.

Но това не те ли засяга теб като режисьор?

Мен това не може да ме засегне. Аз това отдавна го чакам, че някой ще се появи и ще каже нещо такова. Много ще се стресна, ако всички много го харесат филма. Затова ще видиш как във всички персийски килими правят нарочна грешка. Не можеш да бъдеш по-безгрешен от бога! Ако е обективна критика, разбира се, приемам я.

Чу ли обективна критика?

Да, имах разбира се. Ето едната беше от моята приятелка, с която сме учили заедно, Милена Фучеджиева. И с други хора съм говорил, но това са обективни критики, направени с уважение.

Искам да кажа още нещо - някакси се прокрадва в това за корпоративния пиар да се опита да се направи някакъв сблъсък между българските филми. Аз ще защитавам всеки български филм. Важно е да излизат добри български филми. Наистина в момента излизат такива, което, дай Боже, в един момент ние да правим филмопроизводство, защото в България такова няма. Обръщам се към зрителите: гледайте българските филми! Това е най-важното!

Страхуваш ли се да не би някой да те обвини в сантименталност към времето преди 1989 г., засегнато в лентата?

Точно мен пък изобщо не могат да ме обвинят в сантименталност по отношение на соца! Даже имаше обратното, мои тъмносини приятели ме питаха защо шаржирам соца, защо не покажа мрачните неща от него. Те са били в казарма, не съм чул от тях да разказват за лошите и гадни моменти, а само за смешните.

Остава шегата?

Да, а някои още стоят разкрачени в соца и сега.

Според мен една от най-силните сцени в "Дамасцена" е моментът, който представя изселването на българските турци. Но защо ти беше да го показваш, с какво допринесе той за същността?

Много хубав въпрос! В тази сцена ние говорим за свободата, за избора. Нещо повече - за личния избор. А какво се случва? Някакъв държавен апарат идва и ти казва: "Махай се, изчезвай, намаш право на избор, ние решаваме, от утре си друг"! Това продължава, ето 20. век, 21. век - Югославия, Сирия... Освен че тази сцена е свързана с мое лично преживяване и реших да го пресъздам, това го правя в чест на майка ми. Тя е изгонена 12-годишна от Северна Добруджа от румънците. Декември месец, зима, сняг, три месеца са спели на гарата в Добрич...

Това ли си представяше, когато направи тази сцена?

Това имах предвид и в чест на майка ми. Тя пееше тогава една румънска песен "Чужденка, мамо, чужденка". Ние деца със сестра ми на двора ревем, не знаем какъв е текстът, както и в турската песен във филма. Плачем, не смеем са влезем вкъщи. Защо е трябвало това на майка ми да се случи, защо е трябвало на всичките тия хора?! С какво право? Докога? Ето затова е тая сцена.

Във филма се появяват умело образите на облечени в черно възрастни жени, и то все в ключови моменти за главния герой Течо. Препратка към това, че човек не може толкова лесно да избяга от съдбата си ли са те?

Нещо такова. Това е много стара митологична традиция у нас и в цяла Европа я има. Даже и в приказките. Нашите наречници са винаги по три. Винаги наблюдават, предат връвта на живота, могат да я скъсат... Това го вкарахме вътре, защото понякога човек, когато е в много напрегнато състояние, сякаш усеща, че някой го наблюдава. Той ги вижда, усеща ги и въпреки всичко тръгва срещу Съдбата. Идеята с тях ни беше, че човекът сам си решава Съдбата, въпреки всичко. Не трябва да се примирява. Тука по нашите земи, не само в България, има голямо примиряване. Чакай, опитай, тогава казвай!

Непримирението обаче ти го прехвърли върху главния герой на филма, Течо. Кога порасна той?

Течо порасна, когато започна да разбира, че не материалният успех е най-важният, а другото е по-важно.

Но в този момент той се беше опарил вече...

Ами опари се! Много пъти се опари, не веднъж. В един момент обаче той започна да разбира, че всъщност дори и да имаш успех, какво правиш с него?! Ккво се случва с тебе? Това е най-важното. И за нас най-важните послания са там, когато Течо говори, че парите не са за това да ги трупаш, а да правиш красота... Или в монолога с розите... Какво е розата? Дори да я късаш, тя те гледа с любов.

Вярно ли е, че винаги свободата е в личните избори на човека, както си помислиТечо?

За мен е така! Няма как! В личните избори е! Личният ти избор е свободата. Но когато достигнеш някакъв успех, какво се случва с тебе, как ползваш успеха? Какво? Ако духовно не преминеш в други нива, не станеш по-голям духовно, няма никакъв смисъл.

Течо сам ли си пречеше на успеха?

Всички ние си пречим сами, ако се замислиш. Имаше един текст на прототипа на нашия герой, който казва така: "На мен държавата никога не ми е пречила, на мен са ми пречили хората. Но най-много аз съм си пречил!" Така и ние си пречим. Какво е матрицата, нали е това? Ние някакси доброволно сме в нея.

Коя беше най-трудната сцена, която заснехте с Веселин Плачков?

Имаше една сцена, която беше трудна физически. Това беше, когато бяхме на река Тунджа и снимахме, когато Течо скача във водата да гони ковчега. После снимахме на Искър, когато пък идва Хадес с ковчега. Точно на Тунджа беше много студено. Водата беше много придошла и четири или шест часа Весо издържа да скача в тая вода зимата. Той е здраво момче, но трябва и да си непукист. Аз можех да се замисля, той не се замисли. Имаше и няколко опасни момента, в които ние го държахме вързан, за да не влезе в някой вир. Аз много държа на екип, на актьори нещо да не се случи. Това беше моментът, в който аз направих компромис със себе си. Оставих на Веселин Плачков той да решава нещата за себе си.

Ти си му имал доверие тогава...

А, не е само до доверие. Той, ако не беше се съгласил, тези сцени нямаше да ги имаме. Аз не можех да му се сърдя, че той няма да се съгласи. Плюс това, в тая студена вода. Трябва да си и здрав, и непукист - аз му свалям шапка за тия два дни на Веселин. Както свалям шапка и на малкия Течо.

Тъкмо за него ми е думата. Как направихте тази сцена, защото и малкият Течо скачаше в един дълбок вир?

Много интересно беше с това дете. Ирина Коцева по време на кастинга ме пита какво търсим и аз й казвам: "Търсим Малкия принц с характера на Том Сойер". И така 10 месеца го търсихме. Месец преди летния сезон, го намерихме. Аз бях отказал един вир, който всички бяха харесали, и аз казвам: "Добре, тоя вир го взимаме, ако операторът първи хвърли дъщеря си в него". И той веднага се отказа (смее се)!

И ето, намерихме го нашия Алек (6-годишния Алек Токилиев, който играе малкия Течо в "Дамасцена" - бел. ред.). Идва той на снимки, аз разказвам за втория вир, който сме избрали, и майка му казва: "Аз тоя вир го знам, нали баща му (бащата на Алек - бел. ред.) e от Скобелево!" А ние в тоя момент сме в село Скобелево (община Павел баня - бел. ред.). Търсих плюс това деца, които могат да плуват, а Алек е шампион по плуване за възрастта си. И когато стана, нали знаеш, знаците на Мирозданието. И баща му идва и казва: "А, той ще скочи, няма проблем!"

Това в същото време беше един от най-трудните снимачни дни. Там е едно каменно дере, по едно време придойде водата, дъжд вали... много тежък ден. За да се качим нагоре, се дърпахме за едни въжета. Аз тогава видях как целият екип работи като машина. Викам си: "Е, какъв екип имам!" Това е...

Какво има и какво няма в "Дамасцена"?

Аз ще започна от това, което няма да видим. Няма да видим, че ние сме мръсни, злобни, зли, комплексирани, наврени в ъгъла, като се погледнем в огледалото, започваме да заекваме. Такива работи няма да се видят в този филм. Напротив, правим точно обратното. Аз уважавам принципа, че винаги в едно представление, спектакъл, кино, книга, каквото и да е, трябва да има лъч надежда. Трябва да го има пътя, който може да се продължи. В това е смисъла. Да, има страдание, има "О, Боже", но дай да видим какво оцеля... Значи така ще продължим, по този път.

Имаме ли го българите този път, за който говориш?

Имаме го, разбира се, как да го нямаме?! Всеки човек го има на тая земя. Ние имаме малко повече шанс, защото сме в Европа.

Разкажи, моля те, за тази сцена в село Габарево (община Павел баня - бел. ред.), където сте получили две тави баница...

А, да! Това беше още втория ден. И ние сме се събрали една огромна масовка от 250-300 човека в читалището на Габарево и те чакат. В това време ние снимаме друго. Трябва надвечер да почнем снимки с тях и през това време те влизат-излизат и накрая едно брожение: "О, ние тук толкова много време висим!" Ама ето, за първи път хората участват в едно такова нещо... Казват ми и аз отивам, заставам на сцената в читалището пред тях и дръпвам една реч - за какво е филмът, какъв филм ще правим, че в него няма да сме злобни, че няма да има дрога, че няма да има проституция, че няма да има лоши. Напротив, ще се покаже Розовата долина, ще покажа хората, ще покажа успеха - ей такива работи.

Дръпнах една реч за България и за всичко това и хората започнаха да пляскат, станаха да ме прегръщат и дойде една лелка и вика: "Вие колко човека сте бе?" Казвам й, че в момента сме 70-80. И тя отговаря: "А, добре, утре ше ви донеса две тави баница". И на другия ден носи тавите с баница.

Искам да кажа на цялата тая масовка от Розовата долина един дълбок поклон! С такава жар участваха тези хора и сякаш бяха действащ герой.

Пейзажът също...

О, да! Розите също!

За финал, къде можем да гледаме "Дамасцена"?

Тук, в София, знам, че върви в Cine Grand. Ние постояно пускаме програма на Facebook страницата на филма къде може да се гледа в страната. Много ни е необходима тая среща с публиката, тоя диалог да го има.

Ти искаш да чуеш мнението на хората от първа ръка...

Ама аз обичам и да говоря (смее се)!

Интервю на Румен Скрински


Ключови думи : българия, идва, разбира, път, мария, хората, случва, себе, свободата, водата, тая, същото време, имаше, цялата, българските, майка, наистина, нали, отношение, работи, казва, искам, започна, момент, знам, казвам, тоя, имаме, някакъв, бел ред, излизат, продължава, снимки, стана, успеха, случи, видим, нашите, избор, ние сме, във филма, човека, беше много, съдбата, такова, правим, нашия, филми, българското кино, малкия, много хора, това беше, покажа, баница, алек, напротив, соца, актьори, главния герой, тази сцена, веселин плачков, вир, течо, дамасцена, две тави, масовка

Виж оригиналната статия в actualno.com