Серийните убийци – Педро Алонсо Лопес

 novinar.net
Серийните убийци – Педро Алонсо Лопес

Още по темата

Серийните убийци – Луис Алфредо Гаравито Кубийос

След като в предишната част на нашата поредица ви разказахме за колумбиеца Луис Алфредо Гаравито Кубийос (осъден за смъртта на 138 деца, но вероятният брой на жертвите му е над 350) днес ще ви запознаем със сънародника на Гаравито – Педро Алонсо Лопес. Въпреки че е осъден за убийствата на 110 млади момичета, Педро Лопес, също като Луис Гаравито, има много по-голям брой жертви. Именно двамата колумбийци са безспорно най-кървавите серийни убийци за XX в.

Тежко детство

Подобно на случая с Луис Гаравито, множеството тежки емоционални травми, които Педро Алонсо Лопес преживява в ранните си детски години, предопределят неговата зловеща природа, която ще го превърне в последствие в един от най-смъртоносните серийни убийци в модерната история на света.

Педро Лопес се появява на този свят на 8-и октомври 1948 г. в градчето Санта Исабел, щата Толима в централната част на Колумбия. По това време политическата обстановка в страната е безкрайно нестабилна. След убийството на популярния политик Хорхе Елиесер Гайтан през същата 1948 г., започва гражданска война, която в продължение на 10 години взема над 200 000 жертви. Освен това улиците на градовете въобще не са сигурни – въоръжени групировки си провеждат ежедневни престрелки в опити да установят контрол над различните квартали, докато полицията и армията са прекалено заети да въдворява ред, докато изпълнява политически поръчки на борещите се за власт държавници. За новородения Педро – седмо от общо 13 деца на майка, занимаваща се с проституция, бъдещето не изглежда никак розово. Едва навършил 8 години малкият Педро е изгонен от къщи, след като майка му го заварва как опипва една от сестрите си. По този начин изпълнените с насилие улици на малкия град Санта Исабел стават новия дом на бъдещия сериен убиец.

След няколко седмици скиторене изглежда, че все пак щастието ще се усмихне на изнемощялия от глад и умора Педро, след като мъж на средна възраст му предлага топъл подслон и храна. Но за съжаление истината се оказва съвсем различна – вместо в удобна къща малкото момче е неколкократно и брутално сексуално насилено от мъжа и отново изхвърлено на улицата. Тогава Педро дава пред себе си обещанието, че когато порастне, ще причини същото на възможно най-голям брой момиченца. И за съжаление удържа тази своя зловеща клетва.

След като е изнасилен от педофил на 8-годишна възраст, Педро Лопес започва да отбягва хората и се крие по цял ден от тях. Той излиза само за няколко часа нощно време, за да потърси храна. Още преди да навърши 10 години, момчето си тръгва от кошмарния за него град Санта Исабел и тръгва към столицата Богота. Там късметът най-накрая му се усмихва, след като двойка от Америка се съжалява над просячето и го прибира в дома си. Освен това неграмотният Педро е записан в католическо училище за сираци, за да получи образование. Но отново спокойствието и щастието се оказват прекалено кратки и нестабилни за момчето, което за пореден път става жертва на сексуален тормоз – този път от един от своите учители. Това за пореден път прелива чашата за Педро, който избягва от сиропиталището и започва да живее на улицата като дребен престъпник. Преди още да навърши 18 години, той вече е изкусен крадец на коли и получава добри пари. Но и този етап от живота му не завършва добре – Педро Лопес е арестуван и вкаран в затвор, където отново става жертва на физическо и сексуално насилие. След поредния случай, когато е брутално изнасилен от четирима свои съкилийници, вече пълнолетният Лопес дава поредната зловеща клетва пред себе си – той никога няма да се остави да бъде унижен отново и ще посвети целият си живот в това да унижава беззащитните и невинните – единственото нещо, което е видял от живота.  

Избухването на яростта

Педро Алонсо Лопес извършва своите първи убийства още в затвора – жертви са трима от неговите насилници. Той получава за тези престъпления още две години в затвора – период, който прекарва почти изцяло в изолатора. През тези дълги месеци на самотен размисъл гневът, който изпитва към майка си се превръща бавно в яростна омраза към всички жени.

През 1978 г. Лопес напуска затвора и родна Колумбия и се отправя към Перу. Там започва да отвлича, насилва и убива млади перуански момичета. Хванат и измъчван дълго време от местните индианци, насилникът все пак е депортиран в Еквадор. Това, че се разминава на крачка от смъртта в Перу само засилва яростта на Алонсо, който става все по-дързък и жесток в своите престъпления спрямо малките момиченца. „Чудовището от Андите” има широк периметър на действие, който обхваща бедните погранични райони на трите южноамнерикански държави. Въпреки почти ежедневните информации за изчезнали деца, властите не обръщат голямо внимание на случая, тъй като трафикът на деца в тази част на континента е ежедневие.

Нещата се променят през април 1980 г., когато, след наводнение на територията на Еквадор, труповете на четири момиченца са открити от полицията. Властите решават, че си имат работа със сериен убиец и за кратко време успяват да хванат Лопес в крачка. След като той откзава да сътрудничи при разследването, полицаите вкарват поставено лице в килията му. Щастлив, че ще може да сподели „постиженията си” със „сродна душа”, Педро Лопес прави ужасяващи разкрития, които, след като разбира, че е бил измамен и хванат натясно, потвърждава официално. Най-шокиращо за разпитващите го полицаи е, че „Чудовището от Андите” помни в детайли всяко едно престъпление. А по неговите думи бройката не е никак малка – 110 жертви в Еквадор, над 100 в Колумбия и също толкова в Перу. Лопес признава, че обикаля улиците, за да търси „невинни и добри момиченца”, които лесно да може да примами с обещания за подаръци и лакомства. След това ги отвежда до предварително изкопани гробове, където събира труповете на предишните си жертви. През нощта Лопес успокоява бъдещата си жертва, докато чака изгрева. На светло извергът пристъпва към действие – първо насилва, а после удушава своята жертва и я захвърля в гроба. Пред разследващите „Чудовището” признава, че никога не убива през нощта, тъй като тогава „не може да види добре очите на жертвата си и от това се губи смисълът на самото убийство”. Зверските разкази на Лопес до такава степен шокират полицията в Еквадор, че тя си мисли, че има насреща си някой луд, който фантазира тези престъпления. Като доказателство за своите думи „Чудовището” води разследващите до едно от своите гробища, където полицията открива телата на 53 момиченца. След това присъдата е бърза – за убитите 110 деца на територията на Еквадор, Лопес е осъден на доживотен затвор.

В единственото си интервю, дадено пред журналиста Рон Лейтнър, Педро Лопес признава, че ако „някога се измъкне от затвора, ще продължи с удоволствие да избива малки деца”. Тази заплаха обаче не притеснява много местните жители – те знаят, че дори и доживотната присъда на „Чудовището” в Еквадор да бъде намалена, то той ще бъде съден за зверствата, които е извършил и в Колумбия, и в Перу. Но тази логика се оказва грешна, тъй като, колкото и шокиращо да звучи, през 1998 г. Педро Лопес е пуснат на свобода.

„Чудовището” на свобода

Има две основни теории за това как и защо е освободен Педро Лопес. Според по-популярната, тази на английската BBC, след 18 години прекарани в изолатор в затвор в Еквадор, през 1998 г., „Чудовището от Андите” е освободен предсрочно за добро поведение. Той е пуснат точно на границата между Перу и Колумбия. Въпреки че и двете държави са били информирани за това решение на еквадорското правителство, нито една от тях не изявява желание да осъди Лопес за зверствата, които е извършил на тяхна територия. Според слухове нито Перу, нито Колумбия са имали парите, за да проведат толкова скъп процес.

Един нов документален филм на американския канал „Biography” (част от медийната компания А&E) дава друг възможен сценарии за освобождаването на Лопес. Според филма „Чудовището” е бил пуснат от затвора в Еквадор на 31 август 1994 г. и арестуван повторно един час по-късно като нелегален емигрант. Така той бива изпратен в родната му Колумбия, където веднага е обвинен в убийство. Съдебните медици го намират за луд и го вкарват в психиатричното отделение на една клиника в Богота. През 1998 г. Лопес е обявен за здрав и е пуснат срещу парична гаранция от 50 долара. През 2002 г. Интерпол го обявява за търсене във връзка с убийство, извършено през 2002 г.

Засега няма яснота кое е по-вероятно – това Лопес да е убил отново след 1998 г. или самият той отдавна да е покойник. Но едно нещо е безспорно – колумбийците Луис Алфредо Гаравито Кубийос и Педро Алонсо Лопес са сред най-кървавите и зловещи серийни убийци в историята на човечеството. И фактът, че до 2020 г. и двамата може да са на свобода е повече от плашещ.  


Ключови думи : път, започва, става, част, деца, след като, еквадор, дава, майка, свобода, своите, тъй като, полицията, брой, затвора, осъден, престъпления, жертви, колумбия, жертва, признава, перу, през 1998, хванат, пуснат, серийни убийци, луис алфредо гаравито, алфредо гаравито кубийос, чудовището”, педро алонсо лопес, педро лопес, педро алонсо, санта исабел, момиченца, андите”, зловеща

Виж оригиналната статия в novinar.net