Заетостта по региони за 2016 година

 economynews.bg

 Явор Алексиев, ИПИ

Регионалният поглед към данните на НСИ и АЗ за развитието на пазара на труда в страната през 2016 г. показва, че въпреки продължаващия спад на безработицата, разкриването на работни места в много региони от страната постепенно забавя ход.

На база публикуваните до този момент данни, очакваме[1] средногодишен спад на броя на заетите на възраст 15-64 години през 2016 г. с около 20 хиляди души спрямо предходната година. Въпреки това, поради по-бързо намаляващия брой на населението на страната, очакваме статистиката да отчете лек ръст на средногодишния коефициент на заетост в същата възрастова група – до 63,4% (от 62,9% предходната година).

На база на тримесечните данни, може да се очаква спад на коефициента на заетост с повече от 1 процентен пункт в 5 от 28-те области на страната, покачване с повече от 1 процентен пункт в 11 и запазване на заетостта около нивата от 2015 г. - в 12 области.

През 2016 г. заетостта спада във всички области на Северозападна България, като най-голям е спадът в областите Ловеч (2,2 пр. п), Видин (1,8 пр. п) и Плевен (1,7 пр. п). Докато във Видин и Плевен тенденциите през последните години са по-скоро положителни, то в другите три области (и особено Враца), последствията от кризата са ясно видими и заетостта остава далеч от предкризисните нива.

Очакваме през 2016 г. Враца да е регистрирала най-ниското ниво на заетост от 2005 г. насам, като това е и областта с най-нисък коефициент за цялата страна. Ловеч (52,4%) и Монтана (53,3%) са съответно трети и четвърти в тази негативна класация, а второто място е за Силистра (52,2% заетост през 2016 г.). Данните на АЗ за 2016 г. показват, че именно в Северозападния район на страната е и най-голямата концентрация на общини с коефициент на безработица над 25%. С изключение на областните центрове Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, единствената друга община, в която безработицата е под 10%, е Троян.

Заетостта в област Велико Търново запазва нивото си от миналата година (65%), което е и най-високата стойност за целия период след 2003 г. Заетите в областта намаляват през последните тримесечия, но остават над 100 хиляди души въпреки спада на населението на областта. Заетостта в Габрово също остава сравнително висока, макар да не е достигнала нивата от 2008 и 2009 г.

Най-трайна положителна тенденция на нарастване на заетостта се наблюдава в област Разград, но поради ниската база тя остава чувствително по-ниска от средната както за района, така и за страната. След дълъг кризисен период, подобрение се наблюдава и в другите две области на Северния централен район – Русе (през 2015 и 2016 г.) и Силистра (2016 г.). Последната, обаче, остава с втория най-нисък коефициент на заетост в страната. Област Русе, от своя страна, отбелязва седмо поредно тримесечие на ръст на броя на заетите на годишна база в края на 2016 г., макар темпът на създаване на работни места постепенно да се забавя.

Всички области в Североизточния район на страната, с изключение на Варна, отбелязват ръст на заетостта през 2015 и 2016 г., като в Добрич и Шумен тя достига рекордните съответно 62,6% и 61,2%.

Заетостта в Търговище се повишава за трета поредна година, достигайки 53,6%, но остава далеч от предкризисните нива и е сред най-ниските в страната.  След като регистрира своеобразен рекорд от 68,4% през 2015 г., заетостта във Варна спада до 65,9%. Макар да остава най-високата в района и четвъртата най-висока в страната, това е и най-големият годишен спад за 2016 г.

Югоизточният район на страната е единственият, в който заетостта през 2016 г. нараства във всяка една от областите.

Възстановяването на пазара на труда в област Бургас приключи (в унисон с прогнозите на ИПИ) и вече спокойно можем да говорим за експанзия. Средногодишният коефициент на заетост ще е по-висок от този през 2015 г. и ще достигне своеобразен рекорд от 63,6%. Експанзията обхваща и по-малки общини като като Камено и Айтос, в които коефициентът на безработица (по данни на АЗ) през 2016 г. спада под 10%.

Данните за развитието на пазара на труда в другите три области (Сливен, Стара Загора и Ямбол) също са положителни, като Ямбол задминава, а Сливен наближава предкризисното ниво на заетост. В същото време, единствената община в област Сливен, в която коефициентът на безработица през 2016 г. е под 10%, е Нова Загора. Макар да е част от област Сливен, нейното териториално разположение между областните центрове Сливен и Стара Загора и данните за ежедневната трудова миграция от областта показват, че икономиката ѝ е обвързана по-скоро със западната област - Стара Загора. Пазарът на труда в област Стара Загора продължава да бъде разпокъсан, като в две от общините, Казанлък и Стара Загора, безработицата е под 5%, а в Раднево и Гълъбово – под 10%. Ситуацията в общини като Мъглиж, Николаево, Гурково и Братя Даскалови остава кризисна, като в някои от тях безработицата дори е над нивата от 2011 г.

Изминалата 2016 г. може да бъде отчетена като „нулева” по отношение на заетостта в Южния централен район на страната. Заетостта в областите Пловдив и Смолян се стабилизира на нивата от 2015 г., но продължава да е с около 1 процентен пункт по-ниска от пика през 2008 г. Тримесечните данни и за двете области, обаче, говорят за постепенно влошаване, като през второто полугодие на 2016 г. заетите в двете области намаляват на годишна база.

Положителни тенденции се наблюдават най-вече в област Хасково. Коефициентът на заетост достига нивата отпреди кризата, а безработицата и в областния център, и в Димитровград намалява. В област Пазарджик е регистрирано минимално повишение на коефициента на заетост до 60,3%.

Въпреки че очакваме средногодишният брой на заетите в столицата да отбележи нов рекорд, постепенното увеличаване на броя на населението води до това, че столицата все още не е достигнала предкризисния си коефициент на заетост (73,9% през 2008 г.). Именно София (столица), обаче, е основният двигател на процеса на създаване на работни места на национално ниво през 2016 г.

Положителни са данните и за областите Благоевград и Кюстендил, като втората вече доближава предкризисните нива на заетост на населението на възраст 15-64 години. Заетостта в широката Софийска област и Перник намалява, като тримесечните данни подсказват подобрение в края на годината за Перник и по-нататъшно влошаване в София (област).

 

Заключение

Оценката на ИПИ за трудовите пазари през 2016, изготвена на база данните на НСИ и АЗ показва, че процесът на съзадаване на работни места в редица области постепенно забавя своя ход или е спрял. Това важи както за големи икономически центрове като областите  Варна и Пловдив, така и за по-малки такива, в които в предходните години се наблюдаваха трайни положителни тенденции, като област Велико Търново.

Данните за развитието на пазара на труда в Северозападната част на страната са изключително притеснителни, особено що се касае до областите Враца, Ловеч и Монтана.

Единственият район, в който всички области регистрират ръст на заетостта на населението на възраст 15-64 години, е Югоизточният, но възстановяването на някои области е него (като Стара Загора) протича изключително неравномерно, ако се вземат предвид данните за отделните общини.

 

[1] Средногодишните стойности за 2016 г., които прогнозираме, се отнасят за заетостта на населението на възраст 15-64 години и се базират на публикуваните тримесечни данни на НСИ. Практиката показва, че вероятността за разминаване между тази прогноза и официалните годишни данни, които НСИ ще публикува на 15 март 2017 г., е минимална.


Ключови думи : стара загора, ловеч, страната, работни места, общини, макар, коефициент, възраст, центрове, безработицата, сливен, развитието, рекорд, база, район, населението, данните, варна, плевен, враца, през 2016, остава, труда, другите, пазара, през 2015, показва, постепенно, монтана, областта, ръст, заетостта, ниво, нси, броя, заетите, областите, очакваме, коефициентът, нивата, ипи, спада, положителни, забавя, процентен пункт, всички области, под 10%, тримесечните данни, предкризисните нива

Виж оригиналната статия в economynews.bg