Защо цените на лекарствата са най-ниски в България?

 news.ibox.bg
Защо цените на лекарствата са най-ниски в България?

Д-р Явор Костов ръководи Mylan България от март 2015 година. Фирмата е дъщерна компания на американската Mylan. Преди той е бил генерален мениджър на Abbott Laboratories. Двaнайсет години работи в Servier, а преди това е практикувал медицина в Русе. Д-р Костов е завършил Медицинския университет във Варна и има MBA от City University of Seattle със специалност Маркетинг. От 2015 година е член на управителния съвет на "Българска Генерична Фармацевтична Асоциация" (БГФармА).

- Д-р Костов, като ръководител на фармацевтичната компания Mylan, която оперира на пазара у нас, как оценявате развитието на сектора в страната?

- Фармацевтичният сектор е един от най-динамичните и най-иновативните в света, както и в България. Тази динамика се определя най-вече от факторите, като застаряващо население, растящ стандарт на живот, повишените разходи за здравеопазване. Това създава подходяща среда за развитие на индустрията. От друга страна повишените разходи за лекарства водят след себе си до редица мерки, като някои от тях ограничават индустрията, като в последно време наблюдаваме доста такива рестрикции.

- Какво точно имате предвид?

- В България, например, през миналата седмица беше приет мораториум за навлизане на нови лекарствени продукти. Също така през последните 2 години беше въведена процедура за оценка на здравните технологии, както и процес на поддържане на реимбурсния статус. В това число влизат задължителни отстъпки върху самостоятелните лекарствени продукти, които компаниите правят към НЗОК. Всички тези мерки понякога засягат основни базови терапии, включително такива с генерични и биоподобни лекарствени продукти, които в момента са една много сериозна алтернативна и водят до намаляване на разхода на здравеопазването.

- Фармацевтичният сектор е един от осигуряващите най-много инвестиции в страната. Какво е от значение за привличането на големи компании?

- Както вече казах, бизнеса с лекарства е един от най-регулираните сектори и това е напълно разбираемо, защото касае здравето на хората. Има огромни инвестиции от страна на самите производители, защото да доведеш едно лекарство до пазара струва много - клинични изпитвания, патенти и други. Затова бизнесът най-много би се повлиял благоприятно от предвидимост - една благоприятна предвидима среда, в която да се планира инвестицията. През последните години обаче планирането не е лесно на фона на многобройните законодателни промени. Една от възможностите обаче е партньорството между компаниите. Mylan, например, е част от генеричната фармацевтична асоциация в България "БГФармА". Заедно ние сме в много добър диалог с институциите и това се подобрява с времето.

- Прекалено малък ли е българският пазар за международните гиганти във фармацията и как влияе това на цената на лекарствата?

- Това е една много гореща тема, която е свързана точно с регулациите в България, защото у нас лекарствата са на най-ниската цена в Европа поради съществуващата международна референтна ценова система. Тя плюс големината на самия пазар и потреблението, който е един от най-малките в Европа, води до усложнения в системата, а резултатът е недостиг на лекарства. Нерентабилността на компаниите води до паралелен експорт или иначе казано пренасочване от пазари с по-ниска цена към такива, където тя е по-атрактивна за износителите.

- Какво представлява тази референтна система и какво значение има тя за стойността на медикаментите на пазара?

- В Европейския съюз (ЕС) за иновативните лекарствени продукти на всеки 6 месеца, а за генеричните лекарствени продукти - на 12 месеца, се проверява цената в кошница от държави-членки. Ако се намери по-ниска цена в някоя от тях от тази в България, например, тя се намалява на нашия пазар. Получава се обаче един ефект на доминото. Например, България реферира към Румъния, тя към Испания, след което България реферира от своя страна към Испания и се получава един ефект на непрекъснато сваляне на цената. Това е натиск върху компаниите, но също така създава предпоставки тези държави, при които системата на рефериране не е толкова усложнена и рестриктивна, например Германия, да бъдат по-атрактивни като пазар. А именно това е предпоставката за паралелен износ.

- Как може да бъде избегнато това?

- Една възможност е да не се взема като референтна най-ниската цена в Европа, а да се вземе средно аритметично от трите най-ниски цени. Така ние можем да осъществим превенция, за да не се стига до недостиг на лекарства. Друга мярка е да се увеличи срокът за периодична проверка на международните референтни цени. За генеричните и биоподобните лекарства, например, той да бъде на 24, а не на 12 месеца.

- Ръководената от Вас Mylan е на българския пазар от 2 години. С какво сте най-познати у нас?

- Mylan стъпва на българския пазар след придобиването на компанията Abbott, която тогава има дейност тук. Към днешна дата разполагаме с 65 лекарствени продукта, като някои от тях са добре познати за българския пациент през последните 15 години. Може да се каже, че 1 от 5 български пациенти или е приемал, или приема в момента някой от тези лекарствени продукти. В България сме един от лидерите в гастроентеорологията, сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, централна нервна система, алергология, инфекциозни заболявания и други.

- Какви са възможностите за развитие в страната в бъдеще?

- Компанията в световен мащаб разполага с 3 000 продукта, които са с различен профил - оригинални, продукти без патент, генерични, такива без рецепта, медицински изделия, биоподобни. Това широко портфолио позволява навлизане на различни пазари. При 65 лекарствени продукти, регистрирани тук, потенциалът за растеж е много голям. По повод на проектите и бъдещото развитие - към момента има 1 800 предстоящи регистрации в глобален мащаб. Някои от тях са свързани с биоподобните лекарства, като се очаква регистрация на 16 биоподобни през следващите години.

- Компанията е американска, но има доста производства в Европа. Къде се намират заводите на Стария континент?

- Mylan разполага с близо 15 завода и научно-изследователски центрове в Европа в страни, като Франция, Германия, Великобритания, основно в западните страни. Има единен стандарт за качество във всичките си производствени мощности.

- Тъй като 2017 година е вече към края си, каква прогнозата бихте дали за развитието на фармацевтичния бизнес през следващата?

- Случиха се и някои добри неща в нашата система. Беше положено усилие от страна на институциите да повишат бюджета за лекарства. Може би този за 2018 година ще бъде на нивото на реалните разходи за 2017 година, макар че все още не знаем как ще приключим тази. От друга страна обаче не е заложен никакъв ръст към реалния разход, а ако има такъв, той ще трябва да бъде покрит или с допълнителни средства, или с настоявания за отстъпки от страна на компаниите производители. При такъв сценарий е възможно някои лекарства да бъдат изтеглени от българския пазар. Иначе очакванията ми са за стабилен растеж. Компанията Mylan, която през последните 2 години расте с темпове над пазарните, смятам, че ще запази този темп на ръст най-вече заради очаквания потенциал от пускането на нови лекарствени продукти.


Ключови думи : българия, цена, развитие, система, страната, европа, цената, страна, разходи, месеца, костов, компанията, пазара, през последните, компаниите, лекарства, лекарствата, лекарствени продукти, българския пазар, референтна, mylan, биоподобни

Виж оригиналната статия в news.ibox.bg